ОТУЧВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОТУ̀ЧВАМ, ‑аш, несв.; оту̀ча, ‑иш, мин. св. ‑их, св., прех. 1. Обикн. с предл. от. Правя така, че някой да се откаже, да престане да върши нещо, обикн. отрицателно, вредно, на което се е научил, което е свикнал да прави. Противоп. приучвам. — Твоят тридесетгодишен мир отучи войската от някои нейни добри навици, тя е поизостанала в обучението, пък и в оръжието, особено — в защитното. А. Гуляшки, ЗВ, 419. От морето, както и от цигарите, могат да те отучат само тежка болест или смъртта. Н. Антонов, ВОМ, 8. Ние ще го отучим да пие, но ще трябва и за него едно писъмце. Ив. Хаджимарчев, ОК, 53. Вместо да разказва по-нататък как отучили този човек от лошия му навик [да изплезва език], ние бихме предпочели да ни беше казал той [Матей Преображенски] нещо повече за себе си. Н. Хайтов, Хд, 137. То [момчето] ходило на четири крака, скакало повече от вълците и толкова било навикнало на този вървеж, щото не било възможно да го отучат. Т. Икономов, ЧПГ, 65.

2. Разг. За ученици и учители — провеждам допълнително обучение за компенсиране на пропуснати занятия, часове от дни, които са определени за празници, в друг ден. Днес ще отучваме понеделника. Нали беше 1 май. отучвам се, отуча се страд.

ОТУ̀ЧВАМ СЕ несв.; оту̀ча се св., непрех. Отказвам се от нещо, на което съм привикнал, от някакъв навик; отвиквам. Противоп. приучвам се. Тая ракия той беше се научил да пие още през ергенските си оргии с гевендии из бостаните и кованлъците, не можа да се отучи от нея. Й. Йовков, ПК, 153. Другите лисици страняха от колибите. Беше ги страх от злите кучета, .. Но като се настървеше някоя на кокошки, мъчно се отучваше. П. Здравков, НД, 132. Колко пъти го мъмреха, колко пъти го съветваха да се отучи от тоя навик да бърза. Но Мирчо Николов не искаше да разбере. Д. Калфов, СбХ, 77. Ти си научена на много и нашироко, но ще трябва да се отучиш. С меко сърце и широки пръсти дом не се събира. К. Петканов, ДЧ, 226. — Ох, Ирмане, как не се отучи да правиш комплименти! Все такъв си остана... — укори го с усмивка старата. П. Славински, ПЗ, 282. Научи се поп на пражен боб; свърши са боб, отучи са поп. П. Р. Славейков, БП I, 296.