ОТХАК —Речник на българския език — алтернативна версия

О̀ТХАК и о̀тхаки нареч. Диал. Само в съчет.: Дохождам / дойда (идвам / ида) отхак (отхаки) на някого или на нещо. Успявам да се справя или да преодолея някого или нещо; дохак. Я виж, какво дете имаш! Пише, та чудо. И главният писар от мировото съдилище не може да му дойде отхак. Ст. Чилингиров, ХНН, 166. С какво ще се дигне народът на буна? С голи ръце ли? Че ние ще можем до̀ отхаки на една рота войска бе! А. Страшимиров, К, 55. Вечерта, на извора, моми и момци бяха преплели в закачките си и това нечувано юначество на Боня. Една мома се беше провикнала на един ерген: — Какво ми се периш, бре? Да си като Боня, че да ти се боя, пък то не на бясен вълк, ами ти не можеш до̀ отхаки ни на едно куче. А. Страшимиров, ЕД, 125.

— От араб. през тур. hak 'право, справедливост'.