ОТХАПВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОТХА̀ПВАМ, ‑аш, несв.; отха̀пя, ‑еш, мин. св. ‑ах, св., прех. С хапане откъсвам, отделям част от нещо. Машинистът мълчеше, отхапваше едри залъци хляб, дъвчеше бавно и гледаше пред себе си. Цв. Чалъков, ЗИК, 68. Николина едвам преглъщаше залците си. Тя побутна непохватно с вилица гостбата, отхапа от хляба и — свърши. Г. Райчев, ЗК, 30. На Снежанка очите ѝ останали в хубавата ябълка и като видяла, че селянката яде от нея, .., протегнала ръката си навън и взела отровната половина. Но щом отхапала къс от нея, и паднала мъртва на земята. А. Разцветников, СН (превод), 16-17. Ябълките и морковите предпочитайте да отхапвате — месестата им част чисти зъбите и масажира венците. ЖН, 1967, кн. 12, 20. Фабрикантът Бисеров се изпъна в червеното канапе, отхапа крайчеца на една пура и запуши мързеливо и с наслада. Г. Караславов, Избр. съч. II, 353. отхапвам се, отхапя се страд.