ОТХАПВАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОТХА̀ПВАНЕ, мн. ‑ия, ср. Отгл. същ. от отхапвам и от отхапвам се. С резците става отхапването, с кучешките зъби — разкъсването, а с кътниците — сдъвкването и окончателното раздробяване на храната. Анат. VIII кл, 46.