ОТХВЪРЧА̀ВАМ

ОТХВЪРЧА̀ВАМ, ‑аш, несв.; отхвърча̀, ‑ѝш, мин. св. ‑а̀х, св., непрех. 1. За птици и под. — отлитам, отхвръквам. Орлите кръжат все по-ниско и кацват на две различни дървета.. Единият литва към другия, но оня (..) не го дочаква и отхвърчава на съседната борика. Н. Хайтов, ШГ, 219. Ела, ела, но орелът не беше така дружелюбно настроен. Като дойде над мене и, изглежда, ме забеляза, трепна с крилете и отхвърча нагоре като убоден. ЛР, 1977, кн. 5, 4. След сойката пристигнаха ято врабчета, .. започнаха да се кълват, но в това време нещо шумна в храстите и врабците отхвърчаха. Н. Хайтов, ПГ, 100.

2. Отскачам с голяма скорост след удар или сблъсък в нещо; отхвръквам, отхвърчам. Великанът [танк] идва срещу тебе и дори много не бърза, .. Снарядите отхвърчават от него като орехи и най-много да го поодраскат. П. Вежинов, ВР, 100-101. Костилките тупнаха върху каменните плочи и отхвърчаха като сачми право в лицето на баба. К. Калчев, ПИЖ, 167.

Списък на думите по буква