ОТХО̀ЖДАМ

ОТХО̀ЖДАМ, ‑аш, несв.; отхо̀дя, ‑иш, мин. св. ‑их, св., непрех. 1. Остар. Отивам, тръгвам, заминавам; отходям. При дюкяните и сергиите, където продаваха цветни панделки и други дребни украшенийца, непрекъснато прииждаха и отхождаха върволици от жени. А. Гуляшки, ЗВ, 633. Аз отхождам след два дни в Москва, а след две недели ща ся върна тука. АНГ I, 411. Остани сбогом, брате, казах му аз, отхождам на война, що да чина тука? Е. Мутева, РБЦ (превод), 158. И казувам на тогози: Иди, и отхожда; и на другиго: Дойди, и дохожда. КТЕМ, 127. Жеравите лете дохождат да летуват по немската земля, а зиме отхождат по топлите страни. П. Берон, БРП, 111.

2. Воен. Оттеглям се, отдалечавам се отнякъде със строева стъпка. Войниците се събуваха, показваха потниците си, маршируваха, подхождаха към началника с рапорт и отхождаха. Кр. Кръстев, К, 27. Спас наложи безкозирката, козирува и отходи марширувайки. Д. Добревски, БКН, 149.

3. Остар. Употребявам се, изразходвам се за някаква цел; отивам. На 320 ученици отхождат 43200 листове хартия за писане в 9 месяци. Хр. Данов, ТПЧ, 77. В едно училище за 144 ученици отхождат на месяц по 6336 гроша за храна. Хр. Данов, ТПЧ, 262. Като ся востанови поредката, тогава веке от сичката сума ся получават проценти, от които половината част, .., отхожда за оние, что ся учат в Россия. ЗВЕ, 13.

ОТХО̀ЖДАМ

ОТХО̀ЖДАМ СИ, ‑аш си, несв.; отхо̀дя си, ‑иш си, мин. св. ‑их си, св., непрех. Разг. Ходя до насита, докато ми се иска. Не можай да си отходя, / не можай да си относя / на бели ризи платнени / със копринени ръкави. Нар. пес., СбНУ ХХХVIII, 74. Тая зима си отходих по седенки.

Списък на думите по буква