ОТХРАНА —Речник на българския език — алтернативна версия

ОТХРА̀НА, мн. няма, ж. Остар. Отглеждане, възпитание. Тоя момък, .., с дух и отхрана чорбаджийски, беше син на един чорбаджия от калъпа на Юрдан Диамандиев. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 51. И тази сган, тази утайка от тинята на един див, .., лишен от всяко образование и отхрана граждански слой, .., има своите представители в Народното събрание. Ал. Константинов, БГ, 123. При всичките си други старания

Борис ся грижил такожде да даде добра отхрана и на синовете си. Д. Войников, КБИ, 82. "Учението ся добива в класа, в училището, а пък отхраната, която е и много по-важно, става, дава ся вкъщи." Ч, 1870, бр. 4, 112. Нашето отечество има нужда от синове и дъщери с добро чувство и благороден характер, с добра отхрана. А. Панов, Напр., 1873, кн. 2, 20.