ОТХРАНВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОТХРА̀НВАМ, ‑аш, несв.; отхра̀ня, ‑иш, мин. св. ‑их, св., прех. 1. Полагам грижи за отглеждане и възпитание на дете, докато порасне; отглеждам. Дядо Нойко никога не беше прекъсвал грижите си за Конда. Отхрани го, отрасна го, ожени го, .., но душата с нищо не се промени. Д. Немиров, Б, 18. — Че ние нямаме ли право на малко земица, бе дядо Хаджи? Поне челядта си да отхраним. В. Геновска, СГ, 241. Майка му го [Петър] отхрани и отгледа и все на него се надяваше: като подрасне да помага и на по-малките. П. Тодоров, И I, 46. — Добре сте ми дошле, сватове! .. Да ви поживи господ, че сте отхранили дъщеря! И. Петров, НЛ, 97. Добре възпитаните и учени жени отхранват добри граждани и гражданки. У, 1871, бр. 5, 74. Отхранвай чадата си, като ги навикнуваш в покорливостта. Ал. Кръстевич, ВПЖ (превод), 38.

2. Грижа се за храненето и здравето на домашни животни; отглеждам, развъждам. Отхрани кон и няколко крави. отхранвам се, отхраня се страд. Къща се прави за сто години, имот се купува за цял живот, а синове се отхранват за до века. К. Петканов, ДЧ, 457.