ОТХРА̀НЕНИК, мн. ‑ци, м. Остар. Книж. Възпитаник, храненик. Вероучението трябва да обработи църковното учение, да приготви добре отхранениците за онова църковно-религиозно общество, на което принадлежат они според вярата си. ПСп, 1876, кн. 11-12, 189.