ОТХРАНИТЕЛ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОТХРАНЍТЕЛ, ‑ят, ‑я, мн. ‑и, м. Остар. Книж. Възпитател. "Учението ся добива в класа, в училището, а пък отхраната .., става, дава ся вкъщи. Там отхранителите са: майката, сестрата и учителката." Ч, 1870, бр. 4, 112. Това [незаконно] дете ще носи името на отхранителя, а никак не на неизвестните му родители. СбНУКШ ч. III, 238.