ОТЦЕПНИЧЕСКИ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОТЦЀПНИЧЕСКИ, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. Който се отнася до отцепник и до отцепничество. Пазвантоглу се стремял.. да доукрепи и зареди с боеприпаси Видин с оглед на своите по-нататъшни отцепнически планове. В. Мутафчиева, КВ, 182. Висшето духовенство.. поощрявало отцепническите стремежи на болярите. Ист. VII кл, 27.