ОТЧА̀ЙВАМ

ОТЧА̀ЙВАМ, ‑аш, несв.; отча̀я, ‑а̀еш, мин. св. отча̀ях и (диал.) отча̀ям, ‑а̀яш, мин. св. ‑а̀ях, св., прех. Ставам причина, правя някой да изпадне в отчаяние. — Мизерията и грижите го отчайваха.. от дълго време. Ив. Вазов, Съч. ХII, 38. Писмата.. го отчайваха, войната нямаше край. Й. Йовков, Разк. III, 18. Добрите ѝ думи го сърдеха и той ръмжеше или се подсмиваше обидно и това нараняваше повече Станка и я отчайваше. Елин Пелин, Съч. III, 152. Вестта, че са ни избили до сетния човек, ще отчае българите от целия този край! Ст. Дичев, ЗС I, 498. Първите няколко изстрела съвсем ме отчаяха. Уж стрелях отблизо, уж насочвах пистолета,.., а вместо в мишената куршумът удряше на цял метър от нея. М. Гърбчева, ВИН, 169. отчайвам се, отчая се страд.

ОТЧА̀ЙВАМ СЕ несв.; отча̀я се и (диал.) отча̀ям се св., непрех. Изпадам в отчаяние. Невястата му, която ясно виждаше и усящаше голотата и немотията вкъщи, не се кахъреше и не се отчайваше от това. Т. Влайков, Съч. II, 101. Анастаси отведнъж разбра това и както става с всички хора, които отдалеч си представят някоя работа много лесна, почувствува, че се отчайва. Ем. Станев, ИК I и II, 329. — Бях се измъчил, отчаял се бях. Баща ти навсякъде се заканваше да ме уволни. Й. Йовков, М, 96. Откакто умря жена му, той се промени, отчая се и почна да пие. Елин Пелин, Съч. I, 20. Ако да не бяха поетите, ние трябваше да се отчаяме за нашето бъдеще. Ив. Вазов, Съч. ХI, 55.

Списък на думите по буква