ОТЧАЙВАЩ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОТЧА̀ЙВАЩ, ‑а, ‑о, мн. ‑и. Прич. сег. деят. от отчайвам като прил. 1. Който е толкова лош, неблагоприятен, че причинява, предизвиква, поражда отчаяние. Същата бедност, същата отчайваща голота царуваше и в другите стаи. Д. Димов, Т, 68-69. Резултатите от изборите се оказаха отчайващи. В околията земеделците спечелиха всички мандати. Ем. Станев, ИК III, 155.

2. В съчет. със същ., означаващи някакво качество. Който е в много висока степен. Очите на огняря бяха изключително красиви — огромни, тъжни. Беше обидно с такива очи да ръсиш отчайващи глупости. В. Пламенов, ПА, 89.