ОТЧАЯНО —Речник на българския език — алтернативна версия

ОТЧА̀ЯНО. Нареч. от отчаян. Обзета от паника, тя почна да го прегръща и целува истерично, а после заплака отчаяно. Д. Димов, ОД, 237. Очите ѝ се напълниха със сълзи, тя падна на дивана и отчаяно зарида. Л. Стоянов, Избр. съч. III, 408. Припукаха пак пушки. Падна Шибил,.. Падна до него и Рада.. От черковното кафене.. някой отчаяно размахваше бяла кърпа. Й. Йовков, СЛ, 15-18. Персите са сражавали отчаяно, но изкуството на Александра победило. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 246. От такъв един отчаяно романтичен замисъл за поема.. с време у Мицкевича узрява планът на Задушница. П. П. Славейков, Събр. съч. VII, 99. "Трите баришни" се оказаха три повехнали жени, отчаяно гримирани и очевидно невечеряли. П. Вежинов, НС, 81.