ОТЧЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

О̀ТЧЕ, мн. ‑та, обикн. членувано или с опред., ср. 1. Разг. Свещеник, калугер. Старото отче научило това от попадията си. Елин Пелин, Съч. IV, 68. Тя.. спря кварталното отче и му каза: — Знаете ли — сега не се носят такива бради. — Как? — зяпна отчето. В. Цонев, ПТ, 12. Ако благочестивите отчета издържат успешно .. своя екзамен — с пълно право ще бъдат разтворени пред тях райските двери на синода. Хр. Смирненски, Съч. III, 49.

2. Обръщение към духовно лице. — Моля те, отче, прочети една молитва на детето за здраве.