ОТЧЕКВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОТЧЀКВАМ, ‑аш, несв.; отчѐкна, ‑еш, мин. св. ‑ах, прич. мин. страд. отчѐкнат, св., прех. Разг. Откършвам. За три деня без работа [волът] се заглади. Често му отчеквах млечни мамули.. да го залъжа и взе да не мучи. Г. Краев, СК, 34. Доста блокари се втурнаха в лозята да вадят колове, да трошат плетища и да отчекват клони от дърветата. Ем. Станев, ИК I и II, 503. Той клекна до един кол и показа най-долните филизи, по които нямаше цветове .. и трябваше да бъдат отчекнати. Г. Мишев, ЕП, 186. отчеквам се, отчекна се страд.

ОТЧЀКВАМ СЕ несв.; отчѐкна се св., непрех. Разг. Откършвам се. Отчекна се нокътят на малкия ми пръст.