ОТЧЀТ

ОТЧЀТ м. 1. Писмено или устно изложение, обяснение, доклад за осъществена дейност, за извършена работа, изпълнена задача и др., обикн. пред по-висша инстанция, пред ръководен или контролен орган. Г. Василчиков .. прочете отчет на по-ланското си пътуване из България. Ив. Вазов, Съч. ХVI, 168. Трябва да взема най-новите данни и да ги включа в месечния отчет. М. Марчевски, ТС, 66. Отчетите си за състоянието на работата съставял въз основа на писмени изложения, които му изпращали всеки две седмици местните партийни секретарки. А. Гуляшки, ЗР, 278. — Защо си сам? — попита той Евгени строго, като за отчет. Д. Ангелов, ЖС, 223. Личен отчет. Годишен отчет. Неверен отчет. Подправен отчет.

2. Само ед. Вписване, зачисляване на някого или нещо в някаква група, организация, структура, така че да обяснява и докладва периодично изпълнението на задълженията си. — Ще го зачислиш в стотнята на багатур-багаина Север, като му кажеш, че аз лично съм го изпратил на отчет и подчинение при него. А. Гуляшки, ЗВ, 105-106. Още преди въстанието Централният комитет е водил на таен отчет своите членове — действуващи офицери. П. Илиев, ЛВ, 83-84.

3. Остар. Съобщение, сведение за състоянието, положението на нещо, обикн. публикувано във вестник, списание. Творецът на Дядовата Славчова унука и Вестовой сега пише вестникарски отчети за нам' какви си конгреси. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 362. На 23 август 1870 г. немската главна квартира получила от Лондон една телеграма, която според френските вестникарски отчети съдържала точния боев

план на Шилонската армия. У, 1911, бр. 244, 2.

4. Остар. Тържество, на което се прави равносметка за резултатите от изминалата учебна година. Матуритетните свидетелства на годишния отчет раздава сам дядо владика. А. Страшимиров, К, 22.

◊ Давам си / дам си отчет. Книж. Обикн. за нещо. Ясно съзнавам, разбирам, преценявам положението. После и друго чувство, за което той не искаше да си дава отчет, размиряваше душата му и я тревожеше мъчително. Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 178. Той едва сега се допираше до нея като мъж. Една сладостна тръпка премина по нервите му и, без да си дава отчет, съжали загдето до днес беше толкова далеч от Катя. Ст. Чилингиров, РК, 292. Искам отчет някому. Изисквам, настоявам за обяснение, търся отговорност във връзка с нечие действие, поведение, постъпка или извършена работа, изпълнена задача. То си е моя лична работа и никой няма право да ми иска отчет кому какво съм продал и как съм извършил продажбата. Ст. Марков, ДБ, 479. Понеже ѝ искаше отчет при няколкократните ѝ закъсняванета за вечеря, Тотка до едно време дава разни причини. Ив. Вазов, Съч. ХI, 130.

Списък на думите по буква