ОТЧЕТЛЍВ

ОТЧЕТЛЍВ, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. Който се възприема, който се чува, вижда или осъзнава ясно, подчертано разграничено. Отначало Асен заговори неравно, глухо, но после гласът му доби своята предишна яснота и думите му станаха звънки, отчетливи. Цв. Ангелов, ЧД, 201. Нейде в гората секат дърва и отчетливият звук на секирата кънти в тишината. К. Константинов, НЗХ, 17. Бреговете ставаха все по-ясни и отчетливи, виждаха се вече всяка отделна къща, всяко дърво. П. Вежинов, ДМ, 27. Евстати обичаше да мисли за бъдещето. Мислеше за него не изобщо, не абстрактно, а си го представяше в отчетливи образи. А. Гуляшки, СВ, 157. Ако наблюдаваме някакъв детайл по-продължително време, зрителното ни внимание се уморява и от отчетлив до този момент, образът на детайла става неясен, разлят. И. Аламанчев, ЕО, 16.

Списък на думите по буква