ОТЧЕТЛИВО —Речник на българския език — алтернативна версия

ОТЧЕТЛЍВО. Нареч. от отчетлив; ясно. Гласът на оратора се издигна високо и речта му прозвуча отчетливо. Настъпи тишина. П. Спасов, ХлХ, 121. Хладина се промъква в широката клисура, реката шуми по-отчетливо. К. Константинов, ПЗ, 76-77. Ладията доближи брега. Шумът от веслата започна да се чува отчетливо. Ст. Загорчинов, ЛСС, 8-9. Високо в небето.. ясно и отчетливо се изправяше Витоша. Й. Йовков, Разк. III, 60. Унесен в четене и мисли, той все пак отчетливо усещаше как времето минава. А. Дончев, СВС, 41. В езика може би най-добре, най-отчетливо се проявява цялостната личност на публициста. В. Йосифов, Избр. тв I, 174.