ОТЧЍТАНЕ

ОТЧЍТАНЕ1, мн. ‑ия, ср. Отгл. същ. от отчитам1 и от отчитам се. — Аз замествам управителя на болницата, отчитането на всички разходи става при мен. Д. Ангелов, ЖС, 461. Точката О, в която се пресичат двете оси, представлява началото за отчитане на времето и пътя. Физ. IХ кл, 1965, 13. Всички счетоводни отчитания, извън годишните.., се наричат междинни счетоводни отчитания. Стен. VIII кл, 109. Най-подходящи за отчитането на ниски температури.. са спиртните термометри.

ОТЧЍТАНЕ

ОТЧЍТАНЕ2 ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от отчитам2 и от отчитам се; отброяване.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.

ОТЧЍТАНЕ

ОТЧЍТАНЕ3 ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от отчитам3 и от отчитам се; отпяване.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.

Списък на думите по буква