ОТЧОВ —Речник на българския език — алтернативна версия
О̀ТЧОВ м. Диал. Втори, несъщински баща; пастрок. Бащата и той си отиде рано, майката се пожени, вторият баща — отчовът — бе кротък човек. Й. Радичков, ВН, 50. Нещастният ни баща се съгласил да ме осинови бездетната сестра на майка,.. От малък зачиракувах при моя отчов. В. Караманчев, ЧЗ, 95.
— Друга форма: о̀тчух.