ОТЧУВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОТЧУ̀ВАМ, ‑аш, св., прех. Диал. Отгледам, отхраня; очувам, изчувам. Къщата му се виждаше грозна и проклета. В нея, дето с радост и любов бе отчувал децата си, сега нямаше ни радост, ни любов. Елин Пелин, Съч. III, 26. — Богородице, ако те има на небето,.., помогни ми да отчувам този юнак. Г. Манов, КД, 16. — Кое е право, такава крава ние нямаме и не можем да отчуваме! Ст. Даскалов, СЛ, 141. Чувала майкя гледала / дор двама сина левенти, / .. / Като ги майкя отчува, / жени ги, та ги одоми. Нар. пес., СбВСтТ, 977. отчувам се страд. Принцът ся грижливо отчува. Кр. Пишурка, МК (побълг.), 149.

ОТЧУ̀ВАМ СЕ св., непрех. Израсна, порасна, стана годен за самостоятелен живот; очувам се, изчувам се. Домна нищо не губи, децата ѝ ще се отчуват. Б. Болгар, Б, 76.