ОТЧУЖДА̀ВАМ

ОТЧУЖДА̀ВАМ, ‑аш, несв.; отчуждя̀, ‑ѝш, мин. св. ‑ѝх, св., прех. 1. Вземам, отнемам частен имот в полза на държавата или за обществени нужди. На три пъти.. бил отчужден изцяло и дворът [на баба Тонка]. Н. Ферманджиев, РХ, 289-290. — Знаеш ли какво ни е забъркало Пандуровото куче? — .. — Кметът ли? — Кметът зер. Отчуждават ливадите. Г. Караславов, С, 130.

2. Остар. Прекратявам своето или на някой друг владение върху даден имот в полза на трето лице. По тогавашните полуфеодални обичаи, тия селяни бяха прикрепени към земята си, без право да я отчуждават или напущат. Ив. Вазов, Съч. ХIV, 89. Сдружаванията са юридически лица.. Също те не могат да сключват заеми и да отчуждават и ипотекират имотите си без одобрението на Българския еснафски съюз. Хр. Даалиев, ТИА, 128-129. Съществува вероятност, че умрелият чрез туй изповедание е възнамервал да отчужди една част от наследието в полза на едногото, а във вреда на другите наследници. ДЗОИ III (превод), 31.

3. Прен. Ставам причина някой да прекрати връзката, близостта си с някого или нещо, правя някои да станат чужди един на друг. Нещо тежко и безнадеждно изпълни.. къщата, гнетеше ги и ги отчуждаваше един от други. Й. Йовков, Ж 1945, 164. Предишната интимност помежду им се рушеше всекидневно, за да се дигне постепенно стената на една неприязън, която ги отчуждаваше един от други. Ст. Чилингиров, ХНН, 50. Такива мисли преминаваха през ума ми — злобни, злъчни, — та ме отчуждаваха от манастира. Ем. Станев, А, 36. Влезе и се настани в тая къща някаква

студенина, която раздели людете тук и ги отчужди. Д. Талев, ПК, 343-344. — Е, доходен ли е тоя занаят? — .. — Съвсем не,.. Отчужди ме от работата. Елин Пелин, Съч. IV, 120. Годините на раздяла ги бяха отчуждили и сега не можеха да се сближат отведнъж. Ст. Даскалов, ЕС, 283. отчуждавам се, отчуждя се страд. — Мястото, където е сега кооперацията, ще се отчужди, нали? К. Калчев, ЖП, 138. Един ден началникът ми каза, че трябва да се направи оглед на къщата и да се съобщи на собствениците, че се отчуждава. О. Бояджиев, П, 117. Отчуждава се срещу обезщетение и се превръща в къща-музей къщата в гр. Берковица, в която е живял и творил Иван Вазов. РД, 1950, бр. 190, 1.

ОТЧУЖДА̀ВАМ СЕ несв.; отчуждя̀ се св., непрех. Преставам да бъда близък, в близки отношения с някого или с нещо, преставам да го чувствам близък, става ми чужд (чуждо). Кандов полека-лека се отчуждаваше от средата си и от интересите ѝ. Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 92. Той дал обет на тая видена в сън Богородица, че ще се отчужди от света, че ще посвети сърцето си на оногова, комуто и тя е посветила своето. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 373. Обзе ме някаква тревога. Почувствувах, че татко се отчуждава от мене. Не! Не! Това е ужасно. С. Кралевски, ВО, 30. Колко се бяхме отчуждили! Навремето бяхме неразделни,.., а сега мълчехме и не знаехме какво да си кажем. М. Вълев, ПСС, 34.

— От рус. отчуждать.

Списък на думите по буква