ОТЧУЖДАВАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОТЧУЖДА̀ВАНЕ, мн. (рядко) ‑ия, ср. Отгл. същ. от отчуждавам и от отчуждавам се. Цялото село вече знаеше за отчуждаването на Гергановия имот. К. Калчев, ЖП, 223. Много съществено е за градостроителя при проектирането да познава фактическото състояние на собствеността и да прави целесъобразни предложения, без да прибягва до излишни отчуждавания. Т. Горанов и др., ПА, 108. — Сред нашите владици, сред нашето духовенство се шири заразата на Фенер. Жажда за власт и почести, алчност за всекакви земни блага, интриги, разврат, отчуждаване от народа. Д. Талев, ГЧ, 347. Щастието му щеше да бъде още по-пълно, ако не съществуваше една особено важна причина,.. Това беше отчуждаването, настъпило между него и Лина. В. Райков, ПВ, 101.