ОТЧУЖДЀНИЕ

ОТЧУЖДЀНИЕ ср. 1. Състояние или преминаване в състояние на отчужден, отсъствие на близост, разбиране, интерес към някого или нещо. Там [в очите на сина] се таи едно равнодушие, което ме изплашва, аз се старая да го скрия от майка му, за да избягна неминуемия скандал и вечните упреци за отчуждение от "свещената среда" на родителите. Др. Асенов, СВ, 102. Тя го погледна в очите, посърналите ѝ устни промълвиха тихо, но твърдо и както му се стори, със студенина и отчуждение: — И аз съм се лъгала в тебе! И. Петров, НЛ, 205. Мнозина от приятелите на момичето го изоставят, ледената стена на отчуждението и присмехът го обгръщат. Е. Каранфилов, Б III, 51. Спартанците били превъзходни войни;.. страхливостта била у тях рядкост; тя се наказвала с общо презрение и отчуждение. Н. Михайловски, РВИ (превод), 83.

2. Остар. Вземане, отнемане или отдаване на частен имот в полза на държавата, на друго лице или за обществени нужди; отчуждаване. Взискванието може да бъде обърнато преди всичко върху движимий, а след това върху недвижимий имот, и при това върху такъв имот, отчуждението на който ще да е най-малко обременително за длъжника. ВП, 53. Накрая [на обяснителната записка] се дават обобщени таблици за строителството, за размера и стойността на отчужденията, както и за

стойността на новото строителство. Т. Горанов и др., ПА, 116.

Списък на думите по буква