ОТЧУЖДЀНО

ОТЧУЖДЀНО Нареч. от отчужден (във 2 знач.); с отчуждение. Баща му от своя страна му бе внушил своята практична и мрачна философия и още от дете Христакиев заживя твърде самотно и отчуждено. Ем. Станев, ИК I и II, 353. Жалеше жена си, съжаляваше, че се държи с нея отчуждено, жалеше, че изобщо беше се оженил за нея. А. Гуляшки, ЗВ, 387. Приятелката ѝ нищо не каза, само отчуждено я погледна и сви устни. А. Наковски, МПП, 52.

Списък на думите по буква