ОТЧУЖДЀНОСТ

ОТЧУЖДЀНОСТ, ‑тта̀, мн. няма, ж. Качество, състояние или поведение на отчужден, липса на общуване или на близост и сърдечност в отношенията към някого или нещо. Това, което най-много поразява, е невъзмутимата им и пълна отчужденост от всичко земно. Й. Йовков, Разк. III, 113. Той мислеше за онези свои преживявания с някаква спокойна отчужденост — като страничен човек, който наблюдава един неприятен, но интересен жизнен случай. Ем. Манов, ДСР, 483. В ония години майка ми наистина се държеше с мен като с доведено дете,.. Освен от наследени качества, отчуждеността на майка ми е била подхранвана и от прочетени книжки. А. Гуляшки, ДМС, 160-161. Никола мислеше, че за отчуждеността, която бе настъпила между тях, не бе само Мария виновна. В. Геновска, СГ, 498. Призна си открито, че го мъчеше някаква странна отчужденост от селото,.. от връстниците му, с които бе израсъл. Н. Каралиева, Н, 165. За такъв общителен човек като него тази отчужденост, това бягство от хората беше тъй неестествено и странно, че ние почнахме да се безпокоим за него. М. Марчевски, ТС, 117.

Списък на думите по буква