ОТЧУПВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОТЧУ̀ПВАМ, ‑аш, несв.; отчу̀пя, ‑иш, мин. св. ‑их, св., прех. С чупене отделям къс, част от нещо. Боне стана, отчупи комат хляб. Елин Пелин, Съч. I, 153. Старецът.. утоли жаждата си и седна до детето. Отчупи малко от хляба .. и го подаде на жената. А. Каралийчев, В, 105. Едно време добрият чифчия от съседа си кочан царевица не отчупваше... Н. Каралиева, СМ, 46. Юрий не си играеше. Отчупваше тук, залепваше и замазваше там, бронзираше, патинираше. Д. Калфов, Избр. разк., 303. — Попаднах на малка издатина. Опитах се да я отчупя, не успях, разбира се. К, 1963, кн. 9, 5. отчупвам се, отчупя се страд. Цончовата работа беше да разчиства парчетата камъни, които се отчупваха от скалата посредством мина. Ив. Вазов, Съч. VIII, 124.

ОТЧУ̀ПВАМ СЕ несв.; отчу̀пя се св., непрех. За част, къс от нещо — отделям се от цялото, обикн. при удар или натиск. Удари яко няколко пъти. Отдолу се показа светла кора, отчупи се и тупна на земята. Й. Радичков, СР, 90.