ОТЪВНА —Речник на българския език — алтернативна версия

ОТЪ̀ВНА, ‑еш, мин. св. ‑ах, прич. мин. страд. отъ̀внат, св., прех. Диал. Отърва, спася; отъмна. Бил се Марко с турци яничаре, / бил се Марко три месеци време, / та отъвна девет кадевлъци. Нар. пес., СбНУ ХLIII, 9. — "Видували сме го на Маджар-планина, / на Маджар-планина с маджарин се бие, / .. / Дано да надвие, земя да отъвне, / земя да отъвне, маджарка да земе." Нар. пес., СбВСтТ, 758. отъвна се страд.

ОТЪ̀ВНА СЕ св., непрех. Диал. Отърва се, спася се; отъмна се. — Ранениче да си зела, / да си ни, мале, чувала, / както са Петър и Лазар, / сега да се двама отъвнем / от тия соколе фъркате. Нар. пес., СбВСтТ, 976. И данок му изпраща [на султана] / до неколко малко време, / запреа му и даноко, / и даноко му не даваа, / и па са бой започеле, / и съвсем се отъвнаа. Нар. пес., СбНУ ХLIII, 448.