ОТЪЖДЕСТВЯ̀ВАМ

ОТЪЖДЕСТВЯ̀ВАМ, ‑аш, несв.; отъждествя̀, ‑ѝш, мин. св. ‑ѝх, св., прех. Книж. Възприемам, приемам две или повече явления, предмети, неща за напълно еднакви,

тъждествени едно на друго; идентифицирам, приравнявам, съпоставям. Това произведение ["Бай Ганю"] е дотам "българско", че мнозина отъждествяват неговия герой с българина въобще. Г. Бакалов, Избр. пр, 282. Той [Митхад] иска да убеди Европа, че всичките народи в империята са солидарни и отъждествяват своята участ с участта на държавата. К. Странджев, ЖБ, 31. Гнети го своеволието, с което той отъждествява болшевизма. Ем. Станев, ИК I и II, 232. отъждествявам се, отъждествя се страд. Постепенно понятието грък е почнало да се отъждествява с понятието образован. Б. Пенев, НБВ, 11. Много автори от миналото .. са подчертавали, че "хлябът е основа на храненето, на живота на българина",.. И заради това хлябът се е отъждествявал с понятието храна. Л. Петров и др., БНК, 7.

ОТЪЖДЕСТВЯ̀ВАМ СЕ несв.; отъждествя̀ се св., непрех. Възприемам или представям себе си за напълно еднакъв, тъждествен с друг. Шести [поет] се отъждествява с всички стихии на света. К. Христов, ПП I, 8. Стоянов очевидно взима миража си за някакъв заговор срещу него самия, както и срещу дружеството, с което отдавна се е отъждествявал. М. Арнаудов, БКД, 205.

— Друга ( остар. книж.) форма: отождествя̀вам.

Списък на думите по буква