ОТЪ̀МНУВАМ, ‑аш, несв.; отъ̀мна, ‑еш, мин. св. ‑ах, прич. мин. страд. отъ̀мнат, св., прех. Остар. и диал. Отъмвам. отъмнувам се, отъмна се страд.
ОТЪ̀МНУВАМ СЕ несв.; отъ̀мна се св., непрех. Остар. и диал. Отъмвам се.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.