ОТЪРКАЛВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОТЪРКА̀ЛВАМ, ‑аш, несв.; отърка̀лям, ‑яш, св., прех. 1. Разг. Правя нещо или някой да се търколи, да се търкаля в нещо (кал, прах, сняг и под.); отърколявам. Интересно хлапе, още зелено и чисто, но и него животът ще отъркаля в калта, тогава бог знае какъв хитрец ще стане. Ем. Станев, ИК III, 80.

2. С търкаляне премествам нещо от едно място на друго, в определена посока или до някъде; отърколявам, изтърколявам, изтърколвам. То го попита как са си взели после машинистите шапките. Спрели влака и си ги взели, само че трябвало да потичат — вятърът ги бил отъркалял далече. Й. Радичков, ПЦ, 12.

3. Повалям, събарям или надвивам в борба; отърколявам. Такъв един човек като Славя, ако няма сила да отъркаля един Гърбун, кой друг ще може? Д. Немиров, Д №9, 61. отъркалвам се, отъркалям се страд.

ОТЪРКА̀ЛВАМ СЕ несв.; отърка̀лям се св., непрех. Разг. 1. Търкалям се в нещо (кал, прах, сняг и под.); отърколявам се. Сашко гледаше зелените ливади и му идеше да скочи от колата и да се отъркаля в меката трева. Г. Караславов, Избр. съч. VIII, 236. Ще се напиеме като запорожци, ще строшиме два-три стола, ще се отъркаляме в локвите през нощта. А. Каралийчев, ПГ, 68. Кучето изскочи отнякъде и ги [кокошките] подгони. Сетне легна по гръб, отъркаля се хубаво и весело заскимтя. И. Петров, НЛ, 25.

2. Премествам се, придвижвам се от едно място на друго, в определена посока или до някъде; отърколявам се. Топчетата се отъркалват под леглото.

3. Прен. За период от време — изминавам бързо, неусетно, изтичам; изтърколявам се. Само четири-пет деня остават. Ей го, отъркаля се още един, и още един... Т. Влайков, Пр. I, 238.