ОТЪРКОЛЯВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОТЪРКОЛЯ̀ВАМ, ‑аш, несв.; отърколя̀, ‑ѝш, мин. св. ‑ѝх, св., прех. 1. С търкаляне премествам, придвижвам нещо от едно място на друго, в определена посока или до някъде; отъркалвам, изтърколявам, изтъркалвам.

2. Повалям, събарям нещо или надвивам някого в борба; отъркалвам.

3. Рядко. Отъркалвам (в 1 знач.). отърколявам се, отърколя се страд.

ОТЪРКОЛЯ̀ВАМ СЕ несв.; отърколя̀ се св., непрех. 1. С търкаляне се премествам, придвижвам се от едно място на друго, в определена посока или до някъде; отъркалвам се, изтърколявам се, изтъркалвам се. Той посегна да поеме снопа, но на Станка беше додеяло да държи с порязаната си ръка набодката и снопът се отърколи малко встрана. Ил. Волен, ДД, 106. Десетина картофа се отърколиха по паважа след него. М. Грубешлиева, ПИУ, 244. Тя се обърна и скритом с края на кърпата си попи сълзицата, която се отърколи по бузата ѝ. П. Проданов, С, 23. — Доде да ги [работниците] сбере и слънцето се отърколи до големи обед. Кр. Кръстев, К, 59. Детето пак посегна към сметалото но чудо! Неочаквано то подрипна нагоре .. и се счупи. Шарените му топчета се отърколиха навред: под масата.., под гардероба. П. Бобев, ГЕ, 119.

2. Прен. За период от време — изминавам бързо, неусетно, изтичам; изтърколявам се, отъркалвам се. Нямаше никакво значение дали три, дали четири или пет месеца са се отърколили от идването на Елена. Й. Гешев, ВТ, 81. Денят като тежко колело се отърколи. Сл. Трънски, Н, 149.

3. Рядко. Отъркалвам се (в 1 знач.).