ОТЪРПЯВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОТЪРПЯ̀ВАМ, ‑аш, несв.; отърпя̀, ‑ѝш, мин. св. ‑я̀х, прич. мин. св. деят. отърпя̀л, ‑а, ‑о, мн. отърпѐли, св., непрех. и прех. Остар. Изтърпявам, изтрайвам. По-нататък се слушаха из влажната долина тънките гласовце на малките пеленачета, които не можаха да отърпят на студената балканска нощ. З. Стоянов, ЗБВ II, 117-118. "Този момък учен, умен, патриот, но слаб: да влезе в ръце, не може отърпя, ще ни предаде." М. Кънчев, В, 265. отърпявам се, отърпя се страд.