ОТЪРСВАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОТЪ̀РСВАНЕ ср. Отгл. същ. от отърсвам и от отърсвам се; отърсяне. Към личността му не водеше друг път освен истината, освен пълното отърсване от всякакви хитрости. Д. Димов, ОД, 148. Хайдутите били не само закрилници на народа ни, но във време на въстания стояли начело на борбата за отърсване от османския ярем. ТВ I, 153. Не личаха ли и при тях съвсем ясно жалките и прозрачни опити за някакво

нагаждане към модата, за отърсване от старите им разбирания и начин на живот? Л. Станев, ПХ, 81.