ОТЪРЧА̀ВАМ

ОТЪРЧА̀ВАМ, ‑аш, несв.; отърча̀, ‑ѝш, мин. св. ‑а̀х, св., непрех. Разг. В съчет. с обст. за място или следв. подч. изр. за цел. С тичане отивам до определено място, в някаква посока с определена цел; изтърчавам, изтичвам. Засмива се и отърчава напред. Весел и пъргав е тоя изгорял, жилав, възрастен мъж. К. Константинов, П, 23. Малко след пристигането ни вкъщи Дивотово [прякор на Иванчо] отърчаваше до дома си, грабваше пушката и след един час — заекът готов. Д. Калфов, Избр. разк., 284. Стоянчо, грабни бъкеля от магарето и отърчи да донесеш малко прясна вода от кайнака. Й. Йовков, ВАХ, 156. Той притисна раната и без да се обади вкъщи, отърча до амбулаторията. Г. Караславов, С, 183. Кучетата го подушиха отдалеч и отърчаха да го посрещнат. Т. Влайков, Съч. I, 8. Горанчо отърчал да се оплаче на татка си. Д. Манчев, БЕ II, 12.

Списък на думите по буква