ОТЮХКВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОТЮ̀ХКВАМ СЕ, ‑аш се, несв.; отю̀хкам се, ‑аш се, св., непрех. Рядко. Тюхкам се, вайкам се, окайвам се. Вечерта в стаята на председателя на стопанството пълномощникът Тодорчин се отюхкваше недоволен: — Че то на какво прилича това? Б. Обретенов, С, 134. Додето майка и дъщеря се отюхкваха и насаждаха баща си, и додето се помайваха, за да измислят някоя лъжа, с коя да завъртят гостите си, син и баща, останали насаме, приказваха си. Китка 3-4, 1886, 13.