ОТЯДАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОТЯ̀ДАМ, ‑аш, несв. (остар. и диал.); отя̀м, отядѐш, мин. св. отя̀дох, прич. мин. св. деят. отя̀л, св., прех. Отяждам. Сърцето ѝ се разтуптяваше,.., когато чорбаджиите отядаха от пазарната надница. Ст. Даскалов, СД, 565. — Не искам хората да ме чувствуват като пришелец, дошъл да им отяда хляба. Ще работя хубаво, ще видиш. Н. Каралиева, СМ, 48. отядам се, отям се страд. С пълно право искат сметка, от къшея им се отяда. Н. Каралиева, ДП, 34. — Не е хубаво да се краде, деца. И още по-лошо е да се отяда сиромашкият хляб. А. Страшимиров, А, 229.

ОТЯ̀ДАМ СЕ несв. (остар. и диал.); отя̀м се св., непрех. Отяждам се.

ОТЯ̀ДА МИ СЕ несв. (остар. и диал.); отядѐ ми се св., непрех. Отяжда ми се.

ОТЯ̀ДАМ СИ несв. (остар. и диал.); отя̀м си св., непрех. Отяждам си.