ОУ —Речник на българския език — алтернативна версия

О̀У¹ и (удължено) о̀у-у-у, междум. За израз на учудване, изненада. — По сирището ние познаваме каква ще е зимата. "Оу, я кажете!" — каза малко пресилено жената. Й. Радичков, СР, 45.

О̀У² частица. Диал. 1. За повикване на някого.

2. Подвикване при подкарване на домашни животни (едър и дребен добитък); у, у-у-у.. Когато пускаше навън врякащите кози и подвикваше подире им: "Оу! Циц! Оу!" — .. видя в края на ливадата куцащата жена. Й. Радичков, СР, 66.

3. При обаждане, когато викат някого (Н. Геров, РБЯ). // За утвърждаване, потвърждение, съгласие.