ОФ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОФ и (удължено) офф, междум. Простонар. Ох. През това време баба ще си опъне крака и ще каже: — Оф, изтръпна ми кракът. К. Калчев, ПИЖ, 133. Всички: Бабо Кито, ти що не стана, бабо Кито? Баба Кита: Оф, — не мога, чеда, не мога веки. Ц. Церковски, ТЗ, 14. Оф!.. То е тъй... заробили сме са, залудели сме, — а помощ ни от чуждо, ни от свое... Ц. Церковски, ТЗ, 6. — Сбогом Мойше...офф, сладък Мойше... чакай още веднъж... по устата, по устицата... Л. Каравелов, Съч. I, 227. На кой дявол мязаш не зная! Оф! Оф! Оф! Какво съм ти сторила, Боже, какви грехове съм имала!... Й. Йовков, (превод) З, 1937, бр. 5460, ХIХ.