ОФАНЗИВА —Речник на българския език — алтернативна версия

ОФАНЗЍВА ж. 1. Воен. Нападение, настъпление на голяма войскова единица на широк фронт. Противоп. дефанзива. Говореше се за патрулни нападения, за локални битки, предвещаваха дните на голямата пролетна офанзива. П. Вежинов, ВР, 236-237. Германското командуване.. съсредоточава грамадни механизирани армии на южния сектор и през лятото на 1942 г. предприема офанзива. Ист. Х кл., 235-236.

2. Прен. Книж. Голямо, масирано, организирано действие, акция срещу някого или нещо в областта на обществения, политическия или стопанския живот, обикн. с цел нещо или някой да бъде разкритикуван, разобличен, злепоставен. Противоп. дефанзива. В пасивното съпротивление,.., в дефанзива ние сме дали всичко, що може да се даде — със свободата естествено би трябвало да

преминем в офанзива. П. П. Славейков, Събр. съч. VII, 29. Преди всичко враждебният неутралитет на Иларион Макариополски към някои моменти от униатската офанзива в последвалия период идват от неговото твърдо убеждение, почерпано нагледно в Кукуш, че патриаршията отстъпва само пред непосредствена заплаха. Т. Жечев, БВ, 56. Започна медийна офанзива срещу инфлацията.

— От фр. offensive.