ОФЀ

ОФЀ, мн. (рядко) ‑та, обикн. членувано, ср. Разг. От съкратеното название (ОФ) на организацията Отечествен фронт. — Той се опитваше да излага партията и офето, но аз никога не съм му позволявала. К. Калчев, СТ, 233. Оная вечер излизаме от комитета. Тя се прибира вкъщи, аз — на заседание на офето. Ем. Манов, ДСР, 935. — Да се беше записал в офето, белки те назначеха на държавна служба. В. Диаватов, СбСт, 1957, 286.

Списък на думите по буква