ОФЕЙКВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОФЀЙКВАМ, ‑аш, несв.; офѐйкам, ‑аш, св., непрех. Разг. Неодобр. Махвам се от някъде, напускам дадено място, обикн. бързо, с бягане или скришом, тайно, незабелязано; избягвам, побягвам, духвам, изчезвам. Една нощ пазачът на отстранения пленник заспива — и пленникът офейква. П. К. Яворов, Съч. II, 211. Този адвокатски син озлочести красивата девойка и офейка. Г. Караславов, ОХ III, 334. Плашеше я коравата Нонкина глава. Каквато си е, ще си вземе някоя нощ бохчичката и ще офейка с някого. И. Петров, НЛ, 22. Кога се мръкна, ний офейкахме из манастира. Св. Миларов, СЦТ, 163.

— От гр. 5εύγω 'избягвам'. — М. Балабанов, Скъперникът, 1875.