ОФИЦЀРИН

ОФИЦЀРИН, мн. офицѐри, м. Остар., сега простонар. Офицер. Перспективата пак да продължавам и развивам в зле ритмовани редове фелдфебелските идеи ме уплаши и аз издействувах, чрез покровителството на един познат офицерин, да бъда преместен в строя. Ив. Вазов, Съч. ХIII, 12. Палавата ми фантазия често ме караше да се виждам ту офицерин, ту учител,.., но само за малко. Ст. Чилингиров, ХНН, 38. — Гледам офицерин, де да знам, че си ти. Й. Йовков, ВАХ, 103. В това време ся прославил във французката войска един млад офицерин Наполеон Бонапарт. Г. Йошев, КВИ (превод), 326. Вестниците съобщават, че един офицерин е арестуван за високо предателство. С, 1894, бр. 1510, 1.

Списък на думите по буква