ОФИЦЕРСКИ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОФИЦЀРСКИ, ‑ска, ‑ско, мн. ‑ски, прил. Който се отнася до офицер, който е свързан с офицер. Петьофи — поради лич‑

ни несгоди съблякъл не преди много време офицерския мундир — се явява отново на бойното поле. П. П. Славейков, Събр. съч. VII, 151. Това, разбира се, аз не забравям, имайте моята честна офицерска дума, имайте думата на цялото наше офицерство! Ст. Дичев, ЗС I, 300. Вървеше усмихнат, празничен с черния си панталон, пристегнат с широк офицерски колан. Л. Михайлова, Ж, 127. Офицерско училище. Офицерски клуб. Офицерски корпус. Офицерска заповед. Офицерски кръст за храброст.

◊ Офицерски кандидат. Остар. Воен. 1. Офицерски чин между фелдфебел-школник и подпоручик. — Какъв чин има? — Офицерски кандидат. Л. Стоянов, Х, 64. 2. Лице с такъв чин. Офицерският кандидат беше се завърнал от обиколката си по постовете и даваше и тук наставленията си. Й. Йовков, Разк. II, 59.