ОФЛЯ̀НКВАМ

ОФЛЯ̀НКВАМ СЕ, ‑аш се, несв., непрех. Разг. 1. Мотая се, размотавам се, бавя се. — По-скоро, по-скоро! — подвикваше му едно момче и той, изпотен, разкършен,.., тътреше куфарите... — Не се офлянквай, Търнов! — чу името му тя. Ст. Даскалов, ЕС, 149.

2. Шикалкавя, извъртам, опитвам се да хитрувам. — Сваляй колана! Три денонощия арест! — Другарю старшина, щом като казармата е затворено пространство — взе да се офлянква Митата, — каква кражба е това? Кой краде от дома си? Р. Сугарев, СС, 72-73.

Списък на думите по буква