ОФОРТ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОФО̀РТ м. Спец. 1. Само ед. Начин на гравиране върху метална, обикн. медна или цинкова плоча чрез въздействие с киселина; радирунг. Това изкуство [графиката] .. има свой език и средства за изява: литографията, металът и дърворезът, с всички видове техника: черната и цветната литография,.., офортът. ВН, 1960, бр. 2625, 4. Прочути майстори на офорта са А. Дюрер, Рембранд и Ф. Гоя.

2. Печатна форма, клише, изработено по такъв начин. // Гравирана върху метална плоча рисунка. Всичко в детските спомени му се струваше малко тъжно, малко обезцветено, като старинни медни офорти, вече загубили багрите си. П. Вежинов, НБК, 9.

3. Рисунка, отпечатък от такова клише. При сравнение с Тургеневите, Тенисоновите женски типове губят твърде много от своята очарователност. Тургеневите са картини, насипани с живи маслени краски — Тенисоновите приличат повече на прелестни, но едноцветни офорти. П. П. Славейков, Събр. съч. VII, 170. Цветни офорти.

— Фр. eau-forte.