ОХ —Речник на българския език — алтернативна версия
ОХ и (удължено) о̀-о-ох, междум. 1. За израз на физическа болка, страдание. Ох, как се убодох! Й. Йовков, ВАХ, 92. Боли, братче, ох, как бо-ли-и-и! Л. Стоянов, Х, 29. — Силен си бил, от никого не се боиш, а? — Ох, ох! — стенеше от болка дъбът. — Забрави всичко! Помогни ми! П. Бобев, ГЕ, 87. Не пий, му викам, а Недялко слуша ли? Че като опули очи: "Ох леле, умрях, ох, ще се пръсна. Ц. Гинчев, ГК, 79. Ох, душно... Не бива ли да отворим прозореца? Ив. Вазов, Съч. ХХVI, 28.
2. За израз на душевно страдание, мъка, скръб, тъга. Ох, мамице, какво дочакахме! Ив. Вазов, Съч. ХХII, 189. — Ох, мойте кръстци, отидоха, пепел станаха! — вайкаше се стопанинът на нивата. Ив. Вазов, Съч. ХII, 21. — Ох, братко, братко! От тебе ли намериха да искат пари, братко! Й. Йовков, ВАХ, 203. — Ох, почерниха ми, погубиха ми чедото! Какъв живот ще се живее вече, войводоо? Ст. Загорчинов, ДП I, 87. — Ох, на мама детенцето! Къде се удари, душице? Заболя ли те много? Б. Болгар, Б, 131. Ох, нашите майки черни кърпи носат. Л. Каравелов, Съч. II, 39.
3. За израз на уплаха, страх, тревога, притеснение. — Ха, пусни ме сега! — и се задърпа [Ангелина]. — Не бягай, постой! Не пущам те пак! — запали се Джонко. — Ох, ще ни видят, че тогаз... А. Страшимиров, ЕД, 35. Утре ще впрегна воловете, да те карам в града в болницата.. — Ох, не ща, не искам! Елин Пелин, Съч. III, 75. — Ох, не знам какво да кажа... — отпуща се на лакът жена му. — Знам, че е по-добре да не бързаме, друго не знам. Ст. Даскалов, БМ, 19. Сетне отиде в третата стая. Ох, тук наистина беше страшно! Св. Минков, СЦ (превод), 30. Ох, не напусто са облаци черни! П. П. Славейков, Събр. съч. I, 28.
4. За израз на неприятно чувство, досада, гняв, разочарование и под. — И аз съм бил в твоето състояние, братко мой; бил съм и по-зле и съм познал унижението — ох, това проклето унижение. Ив. Вазов, Съч. VI, 46. Ох, как мразя тия почтени господа с очила и с плешиви глави на предните чинове. Ив. Вазов, Съч. ХII, 184. Всичко да било сън. Ох, какъв ужасен, мъчителен сън! Л. Стоянов, Х, 37. Търчеше насам-натам припряна и оживена, и нито веднъж не я чуха да каже: ох, уморих се. И. Петров, НЛ, 92. — Ох, тези бащи, тези бащи! — въздишат жените. — Ум нямат. Пък ако стане нещо, пак майките ще страдат. П. Незнакомов, МА, 74.
5. За израз на приятно чувство, радост, наслада, доволство, умиление и под. Ох, как ще бъде хубаво, Младо. Аз не съм влизала никога в палат, нито съм сънувала царски трон. Ив. Вазов, Съч. ХХI, 31. Ох, ох, как тупа сърцето ми от радост! Хр. Смирненски, Съч. III, 12. — Като видях гъбичките, сърцето ми се разигра. Ох, рекох си, ще си похапна гъби! М. Марчевски, МП, 116. Ох, сладко винце! Ал. Константинов, Съч. I, 207. През туй време петлето избягало в нивята. Съзряла го Лисана. Сграбчила го и рекла: — Ох, на кака петлето! И какво си шаренко! Ран Босилек, ВП, 64. Ох, как бих искал пак да те възпея, / отново твоя чар да преживея! Ем. Попдимитров, СР, 37.
6. За израз на успокоение, утеха, облекчение и под. — А зад даскала Ковачев... видиш ли, зад даскала Ковачев — ето го, нашият Марин е! Ох, слава богу! Ст. Дичев, ЗС II, 321. Ох, света майко Богородичке, наистина тука на рахат ще бъда! — извика от радост дядо Матейко. Елин Пелин, Съч. I, 36. Ох, тогава съм спокоен за изхода на борбата. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 181. Ох, поотлекна ми малко! Ал. Константинов, Съч. I, 240.
7. За израз на подигравка, ирония или закана. — Ако не те е страх, ела да се поборим!
— Ох, горкият борец, какво ми било писано! — Не се знае, на чий гръб е писано. К. Петканов, Х, 12. — Ако дойдеш някой ден да видиш как сме се наредили, какво сме направили от дома и какво ядем, лигите ти ще потекат като на пеленаче. — Тъй ли? Ох на дяда! С тия очи да го видя, няма да повярвам. Ем. Станев, ПЕГ, 14.
8. Като същ. Охкане, възклицаване. — Не си болна, нали? — попита той. — Слава богу — отговори вместо нея Кръстевица. — Откакто се е родила, ох не е казала. Г. Караславов, ОХ I, 206. Бях решил даже да се оженя, защото се влюбих. И каква любов? Игра. Прелестна игра, без ах, без ох. Елин Пелин, Съч. I, 130. — Пият запотени студена вода, после се излягат.. на земята. И утре ще има ах и ох! Болести, отсъствия от училище. А. Гуляшки, Л, 397. — Без ах и ох! — рече Шефа. — Сега искам пълна тишина. Б. Априлов, КН, 20.
◊ Ох та леле. Диал. За означаване на страдание, вайкане или че някой много ще страда, ще се вайка. Тумба, тумба за три дни! / Ох та леле до века! Ил. Блъсков, Китка, 1886, кн. 14, 5-6.
— Друга (простонар.) форма: оф.