ОХАЛЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

О̀ХАЛЕН, ‑лна, ‑лно, мн. ‑лни, прил. Остар. и диал. 1. Охолен (в 1, 2, 3 и 4 знач.). Като останаха малко охални при новия си миролюбив цар, българите обърнаха вниманието си към своите братя в Панония. Т. Шишков, ИБН, 114. Андрей обиде казашките редове. Огньовете.. току-речи гаснеха, а самите стражаре спяха,.. Той им се почуди, че са охални. Н. Бончев, ТБ (превод), 43. Ще съм си охална, ще ходя, ще нося както искам. Ил. Блъсков, Китка, 1886, кн. 14, 46. — Сега ся не бой, Никола, охални сме, извика Желе зарадван. Ил. Блъсков, ИС, 73. Влязохме в Дебър. Тоя град с обогателите си от грабителство жители и охалния им живот, прилича на оазис посред Сахарската пустиня. Гр. Пърличев, СбНУ ХI, 385. Майката си има или градина, или лозе; когато те тряба да се обработват, тя ще рано из къщи да излезе и вечер да се върне,.. А слободните моми и момичета какво правят в тия охални за тях дни? Ил. Блъсков, Китка, 1886, кн. 14, 5.

2. Със следв. подч. изр. със съюз да. Който е предразположен към определено поведение, действие, постъпки; склонен. Похвалата е едно от големите премеждия на отхраната [на децата]..; те стават пустославни, мъчни да живеят и охални да са докачат. Ив. Богоров, КП, 1874, кн. 1, 14.

3. Широк, просторен, удобен. Канапето беше тъй леко, колкото охално и здраво. И. Адженов, ВК (превод), 58.

4. Лесен, лек. Връщанието във Вавилон не е толкова охално, колкото го мислите. И. Адженов, ВК (превод), 132.