О̀ХАЛНО

О̀ХАЛНО. Остар. и диал. Нареч. от охален. — Та нема̀ е пръвица да живеят хора в теснотия и да не се поминуват дип охално. Т. Влайков, БСК I, 506. — Ето ти, синко, къща, живей си свободно и охално, както у баща си. Ил. Блъсков, ПБ II, 55. Мене бяше много по-сладък животът, когато без счупена пара седях, та ся учях.. у една стаица, а не днес, когато ми прелива и от всяка страна ми е охално. Й. Груев, СП (превод), 280. Из тревата се подигаше на широките си криле щръкелът и къпеше се охално в сините вълни на въздуха. Н. Бончев, ТБ (превод), 18 Други пък.. играят срамотна рол, само и само за пуста печалба и да живеят охално. У, 1871, бр. 1, 70.

Списък на думите по буква